В една стара книга четем: “Българи се питаят въобще с проста и несъставна храна, водими от самая природа”. Обредите, датиращи от времената след покръстването на българите, свързваме с църковния календар. Време за пости – когато душата и тялото се пречистват. /пости се всяка седмица в сряда и петък и през определените от християнски календар пости/
В един пътепис на пътешественик, минал през нашите земи четем: “Българските селски варитби в блажни дни се състоят от месо, което се измива добре, туря се в подгреян меден съд или в пръстено гърне, полагат го на огъня, като му турят и сол. Прибавят му всекакви там добавки. Но тайната им да са толкова харни е, че гозбите се готвят бавно, на тих огън, къкрейки – така ги приготовляват!
[/row]
Който повече обича да си хапва, може да поръча цялото вратле, бутче или плешка, а ако не му стигне и цяло агне ще му изпечем /по предварителна поръчка/.
От стари времена е останало поверието, че хлябът е Божи Дар. Затова не бива да го режете с нож, а да го чупите с ръце. Също така не трябва да подавате филия хляб, забучена на нож или вилица, защото носи лош късмет.