В един пътепис на пътешественик, минал през нашите земи четем: “Българските селски варитби в блажни дни се състоят от месо, което се измива добре, туря се в подгреян меден съд или в пръстено гърне, полагат го на огъня, като му турят и сол. Прибавят му всекакви там добавки. Но тайната им да са толкова харни е, че гозбите се готвят бавно, на тих огън, къкрейки – така ги приготовляват!